Ползите от четенето за деца

Началният етап от образованието е периодът, в който се възпитава вкуса към четенето на книги. Ако девет - десетгодишните обичат да четат, това е цял живот. Любовта и интересът към книгите са заразни и бавно, но сигурно децата се привързват към тях като към приятели.

Най-хубавото е, че се изгражда среда от четящи деца и в нея дори тези, които по принцип не са изкушени от литературата, откриват своето четиво, готови са да го представят и препоръчат на останалите. И докато в първи и втори клас учениците броят книгите и страниците, които са прочели, сякаш участват в своеобразно състезание, то в трети всеки сам или с помощта на приятел, чието мнение цени, избира за четене книга заради удоволствието от общуването с нея! А нали точно това е обич към четенето....

Разбира се, литературният вкус на всеки тепърва ще се оформя. Засега има популярни книги, които като че ли се харесват на всички. Безспорен фаворит през последните години е поредицата за Хари Потър. Тя наложи и модата на фентъзи романите за деца, които се радват на неизменна популярност. Рик Риърдън конкурира Джоан Роулинг с поредицата за Пърси Джаксън. Дейвид Уолямс е друг харесван автор. Въпреки значителния обем на многобройните му романи, децата ги поглъщат неуморно. За съжаление са популярни и книги с по-ниска художествена стойност като "Дневникът на един дръндьо" на Джеф Кини. От българските съвременни писатели непременно трябва да отбележим имената на млади автори, които успяват с произведенията си да се наложат и да станат любими с талантливо написаните си творби: Катя Антонова ("Феята от захарницата"), Юлия Спиридонова - Юлка (с романите за Тина и половина), Милен Хальов ("Кало Змея"), Весела Фламбурари.

В същото време книгите на класиците няма как да бъдат забравени. Всяко поколение ще открива за себе си Елин Пелин, Ран Босилек, Валери Петров, Емилиян Станев, Борис Априлов. Откривайки ги с помощта на своите преподаватели или родители, децата неподправено се възхищават на техните произведения - образци на високо художествено майсторство.

Как четенето влияе на уменията,необходими за справяне в училище?

Четенето е умение, съставните части на което участват в структурата на всички учебни дейности: мотивацията за учене; възприемането и осмислянето на поставените задачи, регулиране на дейността по изпълнението им, развитие на мисленето, паметта, творческото въображение, концентрацията и вниманието. Това е умение, което се отразява на знанията и на интелигентността. И тук не става дума само за техническата страна на процеса, свързан с четенето (темп, коректност, изразителност), а най-вече за осъзнатото четене с разбиране.

Всеки учител ежедневно се сблъсква с проблема, че някои деца изпитват големи трудности при самостоятелната работа с текстовете в учебника и допускат грешки при изпълнението на задачите, защото не разбират формулировката на въпросите.

Четящите деца с лекота възприемат информацията, която се съдържа в текста, формулират темата му, отговарят на въпросите, свързани с неговото съдържание.

Четенето развива езиковите умения на децата,

обогатява техния речник, защото в книгите те срещат много повече думи и изрази, отколкото употребяват в устната реч. Когато имат по-богат речник, могат да се изразяват точно и ясно, умело да преразказват съдържанието на прочетеното. В писмените текстове се използват по-сложни граматични конструкции и това помага на учениците да усвояват правописни и пунктуационни норми.

Когато има богат речник, детето изразява по-добре и своите чувства, успява да говори за своите проблеми, вместо да се затваря в себе си или пък да реагира прекалено емоционално.

Четенето развива познавателните интереси и разширява кръгозора. Детето придобива знания за други страни и различен начин на живот, за природата, технологиите, историята и всичко, което го интересува.

Активно се развива и мисленето на децата. От книгите те научават абстрактни понятия, формират се умения за откриване на причинно-следствени връзки и зависимости между отделните процеси и явления.

Развитието на читателските умения стимулира творческото въображение, учи децата да мислят с образи. Малките ученици са склонни да фантазират, а чрез книгите пред тях се открива нов вълшебен свят, пълен с различни истории и герои. Те разбират кои постъпки са добри и кои - лоши, развиват чувството си за справедливост. Това ги прави съпричастни към проблемите на другите и им помага в общуването.